ИЛИЯ ПЕТКОВ: ВЗЕЛ СЪМ НАЙ-ДОБРОТО ОТ ХОРАТА, С КОИТО СЪМ СЕ СРЕЩАЛ

брой 5, април 2019 г. – в-к СЛЕД-И – ЕГ „Гео Милев“, Добрич

Разговор на Янислав Георгив (тогава, 9 „а“) с волейболиста Илия Петков

Илия Петков e професионален волейболист, играл за „Добруджа 07“, Националния отбор и „Нефтохимик“. През 2017 г. прави заключителната точка, с която „Добруджа 07“ печели купата на България. По време на участието си в Националния отбор, тимът е гостувал в Осака и Китай, където българите се изправят срещу едни от най-големите чуждестранни отбори по волейбол. В момента играе за „Нефтохимик“

Какво е чувството да бъдеш в един от най-добрите отбори в България?

Колкото и да е клиширан изразът – чувството е уникално. Работиш с хора, които са играли на най-високото ниво във волейбола, печелили са много, както се казва „врели и кипели” са в спорта. Може би по време на тренировка се отнасяш, макар и да помагат, но веднага щом свършиш, си даваш сметка за точно тези неща. Хората създават отбора, така че, мисля, най-добре по този начин мога да го опиша.

Освен умения във волейбола, какви други таланти притежаваш?

Малко хора знаят, че мога също така и да рисувам. Освен това съм тренирал и спортни танци 7 години, преди волейбола.

Как прекарваш свободното си време?

Свободното си време обикновено го прекарвам с мисълта да почина максимално добре за следващата тренировка/ мач. Обичам да се образовам на тема рехабилитация, спортна подготовка, анатомия, биомеханика, и т.н. Гледам на това като инвестиция в себе си. Случва се и да чета и художествена литература, но по-рядко. Обожавам също така да слушам музика. Напоследък се усещам и че прекарвам прекомерно много време в т.нар. „социални мрежи“, но се стремя да го ограничавам.

От колко време се занимаваш с волейбол?

6-7 години

Каква е представата ти за успяла личност?

За мен човек е успял тогава когато е създал семейство, възпитал е децата си, дори да не е постигнал връх в кариерата си, е помогнал на друг да го направи, неща от това естество. Все пак, след нас остава само това.

С какво си спомняш Езикова?

Училището си го спомням само с добро… може би главно, защото не присъствах кой знае колко в него. Ще го запомня с хората, с които там съм прекарал с години. Прекрасни, незаменими моменти.

Кои са най-важните ти постижения досега?

Може би това, че съм станал самостоятелен до голяма степен. И че максимално съм „попил” добрите черти от хората, с които съм имал допир (най-вече родителите ми, естествено). Още работя по някои страни на характера си, но всичко с времето си.

Най-забавната случка, която ти се е случвала на терена?

Имам много. Винаги е забавно, когато някого го ударят в главата… стига да не си ти.

Какъв беше пътят ти, да стигнеш до тук?

Постоянство.

Коя е най-голямата ти мечта?

Мисля, че донякъде се препокрива с нещата, които казах за идеала ми. Не знам какво друго бих добавил. Конкретно в моя случай, може би мечтая и да играя на високо световно ниво за по-дълго време.