Доц. Димка Димитрова за урока по български език като комуникация
Доц. Димитрова, с интерес четох вашата монография: „Обучението по български език – обучение в текст и чрез текст. 5. – 12. клас“. Каква идея заложихте в нея?
Идеята на тази монография е да покаже как работата с текста може да е център на обучението по български език и да предложи конкретни методически варианти за работа, съобразени със съвременните тенденции и промени в образованието. Общуването като фокус на езиковото обучение позволява на ученика да види приложимостта на усвояваните знания и умения (това е много важно за днешните нетърпеливи и прагматично ориентирани поколения), влияе върху неговата мотивация.
Какъв е учителят днес?
Напрегнат от непрекъснатите промени, от увеличаващите се задължения и очаквания към неговата дейност, от динамиката на измененията, но опитващ се чрез своята дейност да развива личността на ученика. Не мога да не отбележа, че за съжаление, през последните години към тази професия се насочиха и недостатъчно мотивирани хора.
Къде се къса връзката между човека, културата, обществото и родния език?
Според мене тази връзка изтънява и в семейството, и в обществото (не ми се иска да я мислим като изцяло прекъсната). Вероятно една от причините е силната и динамична дифузия между различни култури, отвореността на света и разширените възможности за общуване във и със други светове. На второ място, технологиите взеха превес, цялото внимание на обществото е към тях, вече растат поколения, които не познават аналоговото време. И сякаш хуманитаристиката, изкуството, културата остават някъде встрани. На трето място, разбира се, са някои черти на българския характер. А може би трябва да променим представата си за тази връзка?
Комуникативната компетентност се свързва с умението да се създава текст – устен и писмен. Струва ми се, че живеем в некомуникативна и недиалогична среда, това затруднява обучението по роден език и литература. Как да подготвим нашите ученици и студенти да откриват своя автентичен изказ?
Комуникативната компетентност е свързана и с умението да възприемаме текстовете на другите, т.е. да разбираме техните идеи, настроения, позиции – да чуваме какво ни казват и чак тогава да се съгласяваме или да отхвърляме тази информация. Именно затова е много важно урокът по български език да е урок по комуникация – ученикът и студентът да участват в речева дейност и като създаващи, и като възприемащи текстовете на другите. Когато са поставени в конкретни комуникативни ситуации и трябва да работят съвместно с другите, младите хора ще се убедят колко важно е да умееш да слушаш и да чуваш другия, за да постигаш собствените си комуникативни намерения. Разбира се, не може да не отбележим и важното влияние, което има речевото поведение на учителя, и то не само на учителя по български език и литература – как той общува с учениците (изслушва ги, уважава тяхното мнение, аргументира своята позиция, проявява толерантност).
Наскоро се срещнах с колеги, работeщи в прогимназия, учениците им не могат да четат на български. По какъв начин може да се преодолее тази неграмотност?
И това не са единични случаи, за съжаление. Не е малък процентът и на възрастните неграмотни. Трудно е да се даде точно предписание за действие, защото причините и образователните ситуации са различни. В много от тези случаи децата растат в небългарска езикова среда и училището е единственото място, където те общуват на български език поне отчасти, т.е. в часовете. Изследователите отдавна са установили, че усвояването на език в такива условия има по-специфични механизми и иска различни методи, ресурси, подходи. Точно в тези случаи е важно водеща роля в обучението да има комуникацията и много по-силно преподавателят да подсказва мотиви за учене на езика чрез избираните ситуации, в които поставя учениците.
От времето на Коменски урокът съществува като дейност в определен порядък. Не се сбъдна предположението на Ж.-Ф. Лиотар за „изгонените преподаватели“. Доц. Димитрова, кой учебен час по роден език е сполучлив?
Урок, в който ученикът се включва с желание в речева дейност, научавайки нови неща, т.е. усвоявайки различни компетентности, свързани не само с българския език. Текстът е най-силното оръжие, за да мотивираме учениците и да направим урока интересен за тях, като ги въведем в други светове. Неслучайно Марсел Пруст казва: „Четенето е разговор с други хора, много по-мъдри и по-интересни от тези, с които ни събира случайността“.
Въображението и креативността не подлежат на оценяване по стандартните модели. Как да излезем от ситуацията, в която да се спазват зададени изисквания, без да се формализират?
Вероятно чрез въображението и креативността на учителите, когато оценяват ученическите текстове. Не трябва да се подценява ролята на изискванията, защото те трябва да осигурят обективност и единност в оценяването особено когато става дума за външно оценяване и ДЗИ, но това не означава, че не трябва да сме по-отворени и към други подходи и речеви стратегии при изграждане на текстовете в текущата си работа. Прекалено много ежедневната работа по български език и литература се съобразява с форматите за външно оценяване и ДЗИ, а те са само част от учебния процес и не са неговата основна цел. Важно е да мислим за по-далечната перспектива – не само за завършването на средно образование, а какво ще им трябва на младите хора, когато излязат от училище, и да се опитваме да развиваме умения, които ще им помагат да преодоляват новите препятствия, които ще срещнат по своя по-нататъшен път.
Знанието е път, не е важно учениците да откриват само отговорите, а и да придобият опит. Струва ми се, че в общия случай се стига до възпроизвеждане на написаното от учебниците. Защо?
Този въпрос трябва да зададете на колегите, които работят по този начин. Може би така е по-лесно да оценяваш? На съвременния човек най-малко му се налага да възпроизвежда буквално някаква информация. Много по-често трябва да подбира и обработва части от тази информация, да ги интегрира с друга информация и да взема решение как да постъпи в конкретната ситуация. Затова е важно не само какви са отговорите, а какво и как се случва по пътя до тях. По пътя към знанието е важно човек да се научи как да използва това, което вече знае и може, за да разшири наученото и да добави към него ново познание. И когато се справя сам и преодолява трудности, той се променя – добива самочувствие и вярва в своите възможности, а и придобитото знание му е скъпо, защото помни усилията, с които го е постигнал.
Доц. д-р Димка Димитрова е ръководител Катедра „Методика на езиковото и литературното обучение и литературознание“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Преподавател по дисциплините: Методика на обучението по български език; Разработване на уроци за обучение в електронна среда; Интерактивни методи в обучението по български език; Комуникативни умения в образователна среда и др.
Разговор на Дияна Боева