МАЙСТОРСКИ КЛАС ЗА ГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
(I и II гимназиална степен – 32 часа – уч.)
ЧИТАТЕЛСКИ ПРАКТИКИ. УЧЕНИЧЕСКИ ТЕКСТОВЕ
Дияна Боева – ЕГ „Гео Милев“, Добрич
Идеята ми
Четенето предхожда писането. Един от проблемите на учениците днес е липсата на запас от думи, който да използват при писането на своите тези, есета, ЛИС, свободни отговори и пр. С времето този проблем става по-видим, очевидно не можем (и не трябва) да се борим с напредъка на технологиите, но няма как и да останем безразлични към все по-малкото думи, с които боравят нашите ученици, поради непрекъснатото взиране в устройствата, които могат да са и от полза.
Ще се опитам да разкажа за конкретни практики във връзка с четенето и писането, които колегите биха могли да доразвият според своите ученици. Понеже работя в Кабинет по съвременна българска литература „Георги Марков“ в ЕГ „Гео Милев“, моите предложения ще са свързани със съвременни български автори (от ср. на XX в. до днес), които по някакъв начин провокират учениците, или не – това също е от значение.
Ще разгледаме една предварителна фаза, наричам я „разписване“ – боравене със спектър от думи, което води до създаване на нещо кратко, което постепенно може (и трябва) да се превърне в хомогенен и „свой“ текст. Прочитът на литературните произведения от конспекта за ДЗИ е недостатъчен за създаване на добър текст, не бива да забравяме, че литературата е изкуство, което не можем да затворим в рамките на една програма или класна стая. Четенето на проза и поезия е необходимост за пълноценно писане и общуване.
Предложението ми
Със съдействието на ръководството на ЕГ и МОН създадох кабинет по роден език и съвременна българска литература с разнообразни автори, за които бих могла да разкажа и да покажа книгите им. Предложих курсът да се осъществи в ЕГ „Гео Милев“. Така ще е възможно да разкажа и за една функционираща учебна среда. Да покажа и някои практически измерения.
I. Примерна програма и график на Майсторския клас „Читателски практики. Ученически текстове“ с ръководител Дияна Боева – период: 15.09.2025 г. – 15.11.2025 г.
Първо занятие: 27. 09. 2025 (събота, 8 часа, уч.)
1.1. Кълбото на литературата. Какво знаят учениците за литературата и нейната същност? Обсъждане формата на ДЗИ по БЕЛ. Какви трудности имат учениците, кой модул ги затруднява; кое може да се промени във формата; работа с познат и непознат текст; новите условия, в които работи учителят по БЕЛ; структуриране на урок.
1.2. Как се обяснява условният характер на литературата?
1.3. Как учениците да обогатят своя запас от думи? Практиката ме е научила, че речникът на подрастващите се обогатява чрез четене на художествена литература. Това е дълъг процес, в който учителят не бива да се отказва. Ще погледнем към автори, които са в конспекта за ДЗИ, но и други, които могат да са от полза; възможностите на есето по житейски проблем – речевата култура на учениците; кое и как работи във връзка с четенето – практически насоки; четене на поезия и проза – практически насоки; нехудожествени текстове – възможности.
1.4. Представяне на Кабинета по съвременна български литература в ЕГ. Какво може да ни даде този ресурс от произведения и автори? Как може да се направи нагледен и работещ кабинет за ученици с различни възможности, с какво трябва да се съобразим?
Второ занятие: 11 октомври (събота, 8 часа, уч.)
2.1. Подходящи модели за четене за „моите“ ученици (бих искала да обсъдя с колегите профила на учениците, с които работим; темите, от които се вълнуват – да открием в библиотеката в Кабинета, и не само, нещо, което би било подходящо за работата им).
2.2. Възможности за писане. Как да се започне „разписването“ на учениците? С какви теми? Необходимостта от рамки и критерии; писането по житейски и граждански проблем; измислянето и въображението; успехът в писането; размишлението и упражнението; трудното формулиране – кога ученическият текст се превръща в приемлив и цялостен.
2.3. Защо е важна структурата на текста (есе, ЛИС)?
2.4. Време за четене и писане; насоки за създаване на практически материали; показвам своите работещи предложения и практики;
2.5. Въпроси към художествен и нехудожествен текст; какво носи нехудожественият текст; функционалната грамотност и текстът по БЕЛ.
2.6. Винаги може да се зададе теория. Как да се случва това „вмъкване“ на теорията?
2.7. Представяне на е-книга, в която участват мои ученици – „Различната българска литература“ (тегли се безплатно на сайта на издателство „Ерго“ след регистрация: https://ergobooks.eu/books/razlichnata-balgarska-literatura-antologiya/; мотивацията на ученика да се занимава с наука; хуманитарният профил и времето, в което живеем; защо заниманието с литература е нещо практично.
2.8. Време за четене и писане. В библиотеката на Кабинета. Как да представим биографията на даден автор? Защо това би могло да бъде интересно?
2.9. Електронни ресурси, работа с „Речника на българската литература след Освобождението“ на Института по литература на БАН: https://www.dictionarylit-bg.eu/
2. 10. Ролята на литературното четене в училище. Как да се случи?
Подготовка за създаване на свои материали, които могат да се използват от учениците на колегите.
Трето занятие: 25 октомври, 2025 (събота – 8 часа)
Неприсъствено занятие, в което колегите работят по задачите, които сме обсъдили. Възможности: работни листове, идеи за дискусии, предложения за литературни четения на съвременни български автори; въвеждане на теория в училище; представяне на автори с различна житейска съдба; отвъд канона – провокации; създаване на литературни маршрути и пр.
Четвърто занятие: 8 ноември (събота, 8 часа, уч.)
4.1. Представяне на идеите на колегите.
4.2. Упражнения по Реймон Кьоно.
4.3. Писане на дневници – аз – формата; пътеписи; фикцията и реалността;
4.4. Дневникът на Петя Дубарова – близък и далечен.
4.5. Интердисциплинарност: Петя Дубарова: между литературата, музиката, изобразителното изкуство и превода.
4.5. Писане на есе по филм.
4.6. Творческо писане за гимназисти.
4.7. Изкуствен интелект: все още няма нормативна база за ползването му в училище, но напредъкът в тази област е голям; надявам се да поговоря с колегите и да споделим опит: как изкуственият интелект да се превърне в нещо полезно като база, справка, бърза проверка на факти, спестяване на време; а не в сляпо преписване на домашни и съчинения от учениците.
