Булеварди и хора

Тези дни си отиде Михаил Белчев, връчвал ми е награда, когато беше директор на Столичната библиотека. Установих, че преди Миряна Башева да пише по романтичен начин за софийските кестени (а Белчев да изпее песента), го е направил Георги Марков още през 1961, близо 20. години преди това. От Репортажите знаем, че са се познавали. Башева променя ракурса оптимистично. Марков се оказва не просто популярен писател през 60-те, а човек с идеи.

„Данаилов гледаше измития от дъжда булевард, редиците оголени кестенови дървета и с болезнена тревога чувстваше как не след дълго тази оскъдна, безнадеждно угасваща светлина ще се стопи и ще настъпи мрак… . Той идеше откъм парка, по булевард „Руски“, стигна до кръстопътя при Ректората и там спря. Не знаеше на къде да продължи. В ноемврийския неделен следобед булевардът беше необичайно пуст и безлюден. Понякога профучаваше кола, тролей или трамвай…“ (Из „Анкета“, 1961)

Под дебели подметки и проза
дреме есенно жълт тротоар.
На разсъмване всичко е розово –
за петнайсет минути макар.

Своя автомобилен оркестър
вдъхновен дирижира денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват. И пак цъфтят.

Аз ги имам за съученици –
тия честни дървета – на пост
пред вековната наша традиция
да ме чакат на Орлов мост. (Из „Булевардът“, 1976)

Дияна Боева