История на Изкуствения интелект

Концепцията за изкуствен интелект се е зародила много преди компютрите. През цялата история хората са размишлявали върху природата на съществуването, съзнанието и творението и е съвсем естествено от тези размисли да произлязат разнообразни митове и произведения на изкуството. Интелигентните същества, създадени чрез изкуствени средства, заемат видно място в много системи от вярвания, като например скандинавската фигура Квасир (същество, направено от плюнката на боговете), гръцкият автомат Талос (метален човек, изкован, за да защити Крит) или еврейската фолклорна фигура на Голем (глинено същество, направено, за да служи на господар). Примери в популярните медии изобилстват, започвайки от модерната епоха с популярните образи в романа на Мери Шели от 1818 г. „ Франкенщайн“, научнофантастичната пиеса на чешкия писател Карел Чапек от 1920 г. „ RUR“ и немския експресионистичен филм на Фриц Ланг от 1927 г. „ Метрополис“. Етичните дилеми и рискове, свързани с конструкциите на изкуствения интелект, отдавна са в съзнанието на човешката раса и служат като завладяващо огледало на нашите собствени борби с автономията, съществуването и мястото ни като творци. 

През 20-ти век концепцията за изкуствен интелект най-накрая се превръща в реална възможност. Напредъкът в теорията и разбирането на математиката, съчетан с формализирано изучаване на разума и логиката – надграждайки работата на философи от древността до началото на 20-ти век – позволява на пионерите в областта на изчисленията да стигнат до „теория на изчисленията“. Това разбиране е развито от титани на епохата като Алън Тюринг и Алонсо Чърч, мъже, които по-късно постулират, че една машина може да симулира всякакви математически дедукции, използвайки само представителна система от символи. Системата може да бъде толкова проста, колкото два отделни символа – като „0“ и „1“. Това откровение е известно като „тезата на Чърч-Тюринг“ и неговите невероятни последици превръщат машините от „калкулатори“ в истински „компютри“. Машините вече не са в състояние просто да изпълняват аритметични процеси (както при оригиналния протокомпютър на Чарлз Бабидж от 1820-те, „Аналитична машина“), а сега са способни да прилагат и разбират сложни системи от правила. 

През 1950 г. Алън Тюринг, знаейки какъв ще бъде крайният резултат от изследването му, публикува идеята за „Тест на Тюринг“ (първоначално наричан „Игра на имитация“). Тестът на Тюринг е бил проста оценка на компютърния интелект, предназначена да види дали една машина може разумно да заблуди човек да мисли, че машината също притежава човешки интелект. В статията, в която Тюринг публикува своята „Игра на имитация“, той също така прави важна защита на една радикална идея: машините могат да мислят. Тюринг моли аудиторията си да предефинира идеята какво всъщност означава „мислене“ – донякъде неясна концепция. 

През 1956 г. в колежа Дартмут се провежда семинар за изкуствен интелект и областта на изкуствения интелект официално е основана като академична дисциплина. Компютрите от семинара в Дартмут показват, че могат да решават текстови задачи по алгебра, да учат английски, да играят дама и други – резултати, които са изумителни за съвременната публика по онова време.

През 1974 г. правителствата на САЩ и Великобритания премахват финансирането на проекти за изкуствен интелект поради бюджетни съображения. Това по-късно ще бъде известно като „зимата на изкуствения интелект“.

През 80-те години на миналия век компютърните технологии напреднаха значително. Една област на развитие бяха „експертните системи“. Експертните системи са компютърни програми, предназначени да имитират мисловния процес, логиката и вземането на решения на реални човешки експерти. До средата на 80-те години технологията за изкуствен интелект се превърна в индустрия за милиарди долари.

Към края на 90-те години на миналия век изкуственият интелект отново беше красавицата на технологичния бал, а до началото на хилядолетието системите, създадени от изследванията в областта на изкуствения интелект, бяха широко използвани в компютърните науки. 

И това ни отвежда до днес, където историята на технологиите с изкуствен интелект – окуражени от облачните изчисления, дълбокото обучение и още големи данни – продължава да се пише. Въпреки че първоначалната цел за „напълно интелигентна машина“ все още не е постигната, областта на изследванията в областта на изкуствения интелект е оказала невероятно и широкообхватно въздействие върху голяма част от обществото. Проучване от 2017 г. съобщава, че една от всеки пет компании е внедрила процеси, свързани с изкуствен интелект, в някакъв аспект от бизнеса си, а в периода от 2015 г. до 2019 г. публикуваните изследвания в областта на изкуствения интелект са се увеличили с 50 процента . Живеем в бъдеще, управлявано от изкуствен интелект, което мнозина казват, че човечеството никога няма да види.