„Сняг“ от Николай Тенев

В рамките на 45 минути, в реално време, гимназистите писаха на тема СНЯГ

Наградата на г-жа Боева е за Николай Тенев от 8 „б“: заради ритъма на разказване, заради желанието да се върне към спомена (истински или не), заради доброто начало, което би могло да се превърне в разказ. Публикуваме текста му.

Зима. Нищо не крещи „Зима“, както снегът. Дали е тънкият бял прах, който покрива калта или пухкаво одеяло, което заледява пътища и коли. Снегът е корен на всеки хубав спомен през този вълшебен сезон.

Спомням си, все едно беше вчера. Събуждам се в паника и умора, уплашен, че съм закъснял за училище. Точно преди да изляза, майка ми ме посреща с топла усмивка и горещ шоколад. А, да… бях забравил, че е най-добрата част от годината. След като си отдъхнах и се насладих на закуската, забелязах огромните парцали, хвъркащи във въздуха през прозореца.

За малко замръзнах! Не от студ, а от вълнение.

Бързо излязох навън. Там вече ме чакаха: всичките ми приятели и няколко снежни човеци. Моите приятели още не знаеха, обаче: гледайки снега, аз се опитвах да преброя с колко снежни човеци ще ги замеря. Звучи малко жестоко, но имам един шанс в цялата година и няма да го изпусна.

Бяха изминали около четири часа. Не си усещах ръцете през дебелите ръкавици. Един по един всеки се прибираше, накрая и аз. След цял ден забава се изтощих. Вече беше тъмно навън. Приготвих се за сън, обаче цяла нощ бях буден от нетърпение.

Утре е Бъдни вечер.